Пелион – планина на митове, кентаври, ципуро и зашеметяващи гледки

Според древногръцките легенди, дванадесетте богове лятно време слизали от Олимп, за да отдъхнат сред зеленината и прохлада на планината Пелион, да се изкъпят в кристалните като сълза извори, които бликат от много места, да надникнат по-близо към лазурното море през девствените гори . Тези легенди, както знаем са толкова описателни, че почти ги приемаме като историческа истина.

Днес планината цялата е осеяна с къщи, вили, малки хотелчета и комплекси от типичните гръцки летни апартаменти, но всичко потънало в зеленина и цветя. На някои места дори не си представяме как е строено, защото къщата буквално стърчи на някой зъбер или връх, отново скрита зад много зеленина, но си има обяснение. Хората са бягали високо в планината, за да се крият от пиратите, които някога обикаляли тези земи.

На много места скалите рязко се спускат към морето, като образуват уютни заливчета, достъпни само по вода. Повечето от тях са в директна, здрава схватка с морето, затова пък цветът им е наистина изумруден. За гмуркачите е рай и може да изкарате часове наред в изследване на морския свят. Други заливи обаче са погалени от фин, светъл пясък и са предпочитани от хората, които обичат спокойни и диви плажове, без особено наличие на цивилизация. Почти всички селца от тази не толкова известна и популярна част на южната ни съседка обаче, имат гледки, за които могат да завидят и най-известните световни курорти.

Легендите на Пелион разказват, че това е и планината на кентаврите – онези митични същества, които се изобразявали като хора в горната част на тялото и като коне в долната. Най-известният кентавър е мъдрецът Хирон, чието племе имало божествен произход и било справедлив защитник на хората. Хирон бил учител на Язон и Ахил.

Още нещо важно – оттук Зевс хвърлял скали в морето и така създал приказните острови Споради – Скопелос, Скиатос, Алонисос. Е, който може да разказва – разказва, който може от камъка да прави история – прави я!

Волос – градът на аргонавтите

Волос е главният град на областта Магнисия, един от най-големите гръцки градове и едно от най-важните пристанища на Гърция на Егейско море. От София е на 500 км и за ок. 6 часа ще стигнете до него. С новата отсечка на магистрала „Струма”, която минава отстрани на Сандански и селата, си спестявате поне половин час. Пътят преминава по околовръстното на Солун по посока Атина и е все магистрала, която е много добре указана. Волос е на 219 км от Солун. Пътните такси в едната посока от границата са 18 евро.

И тук митологията е във вихъра си. Волос е в центъра на един от най-известните митове за похода на аргонавтите. Оттук отплава „Арго”, корабът, на който се качват Язон и аргонавтите, за да отидат до Колхида в Черно море и да върнат „Златното руно”. Красива приказка, която през 2004 г. ентусиасти от града превръщат почти в истина. Те създават асоциация на аргонавтите, а две години по-късно построяват копие на кораба, който днес може да бъде разгледан във Волос и е уникален световен експонат. През 2008 г. 74 съвременни аргонавти хващат греблата и за два месеца правят ново морско пътешествие от Волос до остров Итака в Йонийско море.

Иначе Волос е модерен град, уникално разположен на големия, почти затворен залив Пагаситикос, заради който водата винаги е равна като тепсия. Дългата крайбрежна ивица е дала възможност да се изгради широка пешеходна алея, на която едно до друго са залепени десетки заведения и много т.нар. „ципурадика” (общо наброяват над 400).

Това са таверни, в които се сервира традиционната гроздова ракия „ципуро” , най-често анасонова. Тук узото не е на мода. Следобед може да поседнете с изглед към пристанището, да отпивате от шише 25-ти номер (името идва от 25 мл вместимост на шишенцето със специфична форма), а после чаша гъсто гръцко кафе с дебела утайка, което приятно поскръцва между зъбите и може би местните ще ви разкажат още някой мит.

Търговската част на града е пълна с всякакви магазини, които се редуват с десетки заведения и кафенета, разположени между портокалови дървета, които особено вечер оживяват до късни доби.