Мани-каменното цвете на Гърция, където ще опитате печена риба в едра сол

Ако искате да си починете, наслаждавайки се на безкрайната синева, и сте почитатели на „малко думи, но добри”- Мани е вашата дестинация за това и се намират само на около 240 км от Атина. 

Ще следвате пътя от Атина, ще минете Коринтския провлак (този огромен канал, който разделя Пелопонес от останалата част на Гърция) и ще карате по новия национален път на юг, в посока към средния крак на Пелопонес, който виждате на картата. След около 250 километра, когато пред вас се появят нагорещените от слънцето скали, когато видите високите каменни кули да се издигат като пилони, които подпират небето вътре в селата, гордите оголени планини без следа от растителност и едно дълбоко синьо море под вас, значи, че вече сте пристигнали в Мани.

Това е един от най-великолепни райони или каменното цвете на Гърция.

Ще го познаете, защото Мани не прилича на никое друго място в Гърция и привлича посетителите със суровия си пейзаж, величествени кули и къщи, които изглеждат като истински укрепления.

Всички сгради, включително луксозните хотели и вили, са построени или възстановени в специфичния манятски стил, направени изцяло от камък и дърво и трудни за различаване от истински крепости. Докато се разхождате там, чувството, че от всеки ъгъл ще изскочат рицари и феи не ви напуска. 

И така вие вече сте в Мани, който покрива цял един полуостров.

Добре дошли!

В центъра му се намира една изключителна планина Таигетос, обкръжена от море. Тъй като Спарта е само на 80 километра, жителите на Мани смятат себе си за потомци на древните Спартанци. Може би са прави, след като Манятите (жителите на Мани), заедно с Критяните са имали славата на най-независимите, необуздани, свирепи, смели и войнствени жители на Гърция, които живеели в укрепените къщи и селища. До преди няколко десетилетия, районът бе толкова непристъпен и жителите му толкова непокорни, че дори Турците, които са владеели Гърция 400 години не са посмели да стъпят там. За последно са се осмелили през 1825, когато са дебаркирали на брега на Диру, знаейки, че Манятите са били на поход и отсъстват, но войниците на Ибраим са били изклани от жените, които жънели на полетата и насечени на парчета със сърповете. Накрая турците стигнали до заключението, че е най-добре да позволят на Мани някакъв вид самоуправление и така настъпила ерата на Бейовете. За бейове се избирали маняти от доминиращи кланове, които трябвало да събират таксите и да следят за общия ред сред местното население. В периода между 1776 и 1821 г. имало общо 8 бейове, сред които най-известен бил страховитият Петрос Мавромихалис от района на Ареополи.

Между другото Манятите в продължение на много векове са били най-прословутите пирати на Средиземноморието.

Тежко и горко на кораба, който е минавал близко до техните брегове, особено ако е бил турски. Селата на района, много от които днес са изоставени или са превърнати в хотелски комплекси, са били в действителност военни крепости. Богатите семейство на Мани, когато не е имало външен враг срещу когото да се бият, се изтрепвали помежду си. Кървавата традиция на „вендетата”, чиято искра е пламвала по незначителен повод и продължавала векове наред със стотици убити, е довела до построяването на кулите. Всяко селище на Мани представлявало отделна махала, управлявана от фамилия, наречена клан. Клановете воювали един срещу друг почти постоянно, а кръвното отмъщение било жестоко и широко застъпено. Жените също участвали в битките наравно с мъжете. Въпреки тежките междусъседски вражди, всеки мъж от клана си избирал жена от друг клан, за да се избегнат кръвосмешения и се постигнат временни примирия.

Вендетата в Мани били толкова диви и многогодишни, че завършвали с пълно унищожение на една фамилия от друга.

Затова по-слабите фамилии, тези, които са имали по-малко мъже да воюват се преселвали от района, за да се спасят. През 17-ти век, след една вендета, която продължила повече от един век, над 500 човека, които принадлежали главно на фамилията Стефанопулу, и воювали с фамилията Гераки приключила с преселване. Гонените се качили на кораби и пристигнали в Корсика, където се заселили в района Каргезе.

Великият Наполеон, както е известно е бил Корсиканец затова Манятите сътворили мита, според който Великият Наполеон е бил Манятин!

Между другото Манятите са последната група население в Европа, която приема християнството едва през 10-ти век след Христа.

Кулите са печатът на Мани

Пейзажът на Мани е невероятен. Ако България е просторна, пълна със зеленина, свежа, с много води и невероятно високи дървета, то Мани притежава точно противоположната красота. Там растат само опунции (кактус-бодлива круша) и пърнари (храсталовидни дъбове). Слънцето изгаря района почти през цялата година. Голите планини се спускат и стигат до едно възхитително море, диво като жителите на крайбрежните му села. Кулите се издигат над каменните къщи на селата, много високи, монолитни, с малки прозорци, като бойници без балкони. Там са живели мъжете, които са воювали постоянно с вражеските фамилии, докато жените са работели на полетата. Първият крал на Гърците, Германецът от Бавария Отон изпратил германска си войска да ги изравни със земята, за да спре най-сетне тези глупави и безсмислени убийства между фамилиите, но манятите убиват войниците и арестуват офицерите му, които разменят срещу откуп. Кулите са все още там, представлявайки от далеч една изключително завладяваща гледка.

Днес повечето от тях са превърнати в пансиони и там високо туристът може да се наслади на невероятните сокаци на селата, които са пълни с кафенета, таверни, заведения и магазини с традиционни продукти на Мани, като осолено месо и лупина, които се съхраняват в морска вода.

Екскурзията до Мани е едно различно преживяване

Крайбрежните му ивици са малко, но завладяващи. Масите в таверните са над вълните и дегустираш вкусотиите потапяйки краката си в морето. Села и малки градове, като Кардамили, Лимени, Ареополи, Геролименав, Ватя и Порто Кайо ще се запечатат в съзнанието ви.

Пещерата на Диру

е една от най-красивите в Европа със сталактити и сталагмити. Тя  е  на първо място между трите най-красиви езерни пещери в света, оставяйки зад себе си Пантирак в Южна Франция и Заита в Бейрут. Пещерният комплекс се състои от три пещери, но само две от тях – Влихада и Алепотрипа – са отворени за посетители. Маршрутът през пещерите включва ходене през тесни проходи, плаване с лодка по езерото през пещерни тунели с лодкар, а в последната част отново се ходи пеша около 10 мин. Цялото пътуване трае 30-40 мин. До пещерите Диру се стига от Пиргос Диру, има много табели. Като наближите, ще видите офиса за билети и бариера за коли. Първо трябва да си купите билети, след това продължавате до входа на пещерите.

Цената на билетите е EUR 15 на възрастен. До паркинга има малък каменист плаж с плажно заведение и стара църква. Пещерите работят целогодишно, но през зимата работното време е съкратено, затварят в 15:00 часа.

В Лимени къщите са почти над морето, създавайки усещане за свобода. Там можете да се насладите на морето, което е наградено със син флаг заради чистите си води. Там се намира и кулата на семейство Мавромихалис. По времето на Петро бей Мавромихалис, последния бей на Мани, тук е бил щабът на манятите преди и по времето на революцията от 1821. Наблизо е манастирът Панагия Вретис, построен през 1731 и си заслужава да го посетите и да се насладите на иконите му. Можете да се разходите в Нео Итило и в Каравостаси, които са наблизо. В Лимени няма плаж, но има стъпала, които слизат до морето и може да се плува в сините води на залива.

Итило, където е бил античният град Итилон, градът на Менелай, според Омир е начална точка пък за почитателите на пешеходните разходки. Един хубав маршрут е от Каравостаси до Прифитис Илиас. Тук по време на турското владичество е било седалището на най-силните семейства на района.

Ареополи, в централната (старата) част има малък площад, а всички заведения и магазини са пръснати по уличките около него. Всички сгради в тази част са в традиционния манятски стил и навсякъде се виждат каменни зидове и кули. Затворена е за коли, но има голям обществен паркинг близо до главния път. На площада се издига паметник на Петрос Мавромихалис – последният бей на Мани. Точно тук е обявена и Войната за независимост на Гърция срещу турците, пак с участието на Мавромихалис. Неговото присъствие се чувства в целия район и има доста ресторанти и хотели с името Петрос или Мавромихалис.

Друго интересно нещо, което ще видите докато се разхождате из улиците на Ареополи е старата църква с голяма камбанария и частният военен музей на къща за гости.

Мани е прочут с гастрономията си

В разните ресторанти и таверни, които ще посетите в Мани, трябва непременно да опитате печена риба в едра сол. Слагат я в огъня непочистена, като солта образува една твърда кора около нея, която след като я разчупите и отделите излиза заедно с люспите.

В таверните се насладите на прясна риба, която ще видите как се лови. Добре е да дойдете по залез, защото гледката е ослепителна. Може да видите и огромни костенурки във водата да плуват точно до вас.

Опитайте също така и „сингклино”  – осолено свинско месо, което се опушва и след това се вари заедно с портокал. Има също така чудесни баници с миризма на диви растения, които растат по склоновете на планините./БА

Чуйте химна на Мани: