Зеленият остров Самос, родината на Питагор

Самос може и да е най-комерсиализираният от източноегейските острови на Гърция, но въпреки пожарите остава зелено място с море и планина. Ако сте страстни фенове на виното, вашето място е гръцкият остров Самос. Там ще се доближите с една крачка до боговете, защото той е родното място на богиня Хера.

Самос е най-източният гръцки остров в Егейско море и е почти на една ръка от Турця –  1500 м го делят от турския малоазийски бряг в най-тясната точка на пролива Микали. Островът носи прозвището “Вечно зеленият остров”, а ще разберете защо – едва след като го посетите.

Преди много години Самос е бил свързан с Мала Азия и планината Микале. В момента протокът, широк 2,5 км, е второто най-тясно място между Турция и Гърция, ако изключим близостта на остров Кастелоризо до Каш.

При управлението на тиранина Поликрат Самос е най-богатият егейски остров. Сред интелектуалците му се броят Епикур, Питагор, Аристарк и Езоп. С възхода на класическа Атина Самос изпада в забвение. През Средновековието дори генуезците го напускат и оставят на волята на пиратите. Едва след 1562 г. гърци християни от различни краища на империята започват да се заселват наново.

В резултат няма типична самоска музика, танци или носии, а имената на селата следват тези на местните кланове.

Фериботите пристигат на пристанищния град Вати, който си няма плаж, но полумесецът му, извъртян около залива, прелива от заведения и магазини. Малките улички на втора и трета линия крият някакъв далечен крайморски чар.

Затова се качваме на рейса и отиваме в Питагорио, най-чутовния курорт на острова, кръстен на математика и основател на доста подчиняващ култ. Преди това на градчето викат Тигани заради жегата, която го наляга през лятото.

Наблизо е замъкът на местния лидер на борбата за независимост Ликургос Логотетис, а след него и акведуктът, дълъг 1040 м. Въпреки че е прокопан през планината от два срещуположно къртещи отбора роби, те все пак успяват да се отклонят само 8 метра хоризонтално и съвсем не отчитат грешка вертикално.

Качваме се от село Пандросос на билото на планината Амбелос в единия край на острова.

По-нататък покоряваме и първенеца Керкис (1443 м н.в.), до който се стига за няколко часа от плажа Воцалакия през манастира Евангелистрия.

Плажът е завладян от инсталациите от пясък, камъни и други плажни потреби на група авангардисти. Някои от творбите им са попадение, други – откровена халтура.

От другата страна на Самос е малко старомодното градче Карловаси, в което има дори университет. Някои от фериботите също спират тук. Смята се, че името на града идва от турското „снежно поле“ и намеква за падащия сняг по седлото на Керкис.

По асфалта може да се стигне до каньона и водопадите Потами, където обикновено влизат туристи от къде ли не само и само да се намокрят до кости. Въжена пътека позволява да се заобиколи студената вода през околните пясъчни хълмове.

След като асфалтът свърши, черен път и пътека водят до Малкия и Големия шейтански плаж. Откъснати от света и напълно незастроени, те са вероятно най-привлекателното място за препичане по целия Самос.

Гръцкото изкушение е малко по-малко от 500 кв. км и столицата му носи същото име като него – Самос. Това с което китното местенце може да се похвали определено е виното! Още от древността е прочуто самоското вино – конкретно бялото, чиято сладка жилка му е печелила слава през годините. Напитката е била основен източник на доходи за острова. През деветнайсети век самоските вина се изнасят за Триест, Ротердам, Бремен, Марсилия, Хавър, Бордо, както и за пристанищата на Османската империя като Измир, Солун, Чешме, Александрия. Най-вкусните и прочути сред тях са : “Самена”, “Селана”, “Дориса”, “Самос нектар” и имат завиден имидж на международните пазари и изложения.

Другата напитка, известна като “запазена марка” на Самос, е узото “Йокаринис”. През 1910 г. Елени Йокарини започнала да произвежда узо, известно като “Узото на вдовицата” и така  поколения наред се спазва традиционната рецепта за неговата дестилация.

Пригответе се да вкусите и едни от най-вкусните бадеми и до съвършенство приготвените сушени кайсии, които също са сред специалитетите за този гръцки рай.

Жителите на Самос се гордеят с доста именити люде, родени на техния остров. На първо място това е Питагор. Философът Епикур, както и математикът Аристарх, съшо са били сред жителите кореняци там. В столицата има археологически музей с богата експозиция от различни периоди.

На острова има няколко добре запазени манастира с ценни фрески. Близо до светата обител “Панагия Врондиани” се намира едно от забележителните технически достижения на древността, което е напълно запазено и отворено за посетители. Нарича се  “Траншеята на Евпалинос” (по името на неговия инженер) и представлява подземен тунел с два входа, прокопан в скала с дължина над 1000 метра, използван в древността като водоснабдително съоръжение.

Тъй като според легендата Хера е била родена на Самос, няма как това да не е дало архитектурно отражение. Сред забележителностите, които ще ви потопят в мистична обстановка, определено са руините на античния храм на богинята Хера. Този обект, както и останките от древното укрепление на пристанище Питагореон, са включени в Списъка на световното и културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Tagged , , ,